четвъртък, 23 май 2013 г.

Любимите алкохолни напитки на българите

 
Какви са нагласите за употреба на алкохол?
Разговор между познати в интернет:
– Искаш ли да се видим следобед да пием кафе?
– За пръв път виждам някой да пише бира с четири правописни грешки.
Този анекдот може би най-добре синтезира отношението на българите към бирата. Бирата е лидер по броя на хората, за които тя е любимата алкохолна напитка, при това с голяма преднина пред останалите видове алкохол. Над 2/3 от анкетираните я посочват сред любимите си напитки, а една голяма част от тях я поставят и на първо място сред всички питиета, които обичат да консумират. Тя е следвана на значима дистанция от ракията, бялото вино, уискито и водката. Сумарно тези питиета (вкл. бирата) събират над 80% от предпочитанието на българите към алкохолни напитки. Всяко от питиетата има доста отчетлива целева група, на която то е любима напитка. Например бирата е найпредпочитаната напитка и сред мъжете, и сред жените, но при силния пол това е по-ясно изразено. По-обичана е бирата и сред хората с по-високи доходи. Предпочитанието към водка също е доста по-силно при мъжете, както и сред по-младите, особено сред 20–40-годишните, но обратно на бирата, водката е по-предпочитано питие от хората с доход около средния. Ракията е по-предпочитана от мъжете, от хората, които живеят в по-малки населени места, и от тези, които принадлежат към по-високите възрастови групи. Бялото вино има доста по-силни позиции сред дамите в сравнение с мъжете, в по-големите населени места и сред хората в по-високите възрастови групи, както и сред хората с по-висок личен доход. Афинитетът към питиета като уиски и бърбън зависи основно от възрастта и личните доходи – и двете са много по-обичани питиета от младите (особено 20–40-годишните) и от хората с по-високи доходи. Мартини и ликьор предпочитат основно жените и по-младите хора. Кога и къде българите консумират алкохол? Българите употребяват алкохол средно два пъти седмично. Средната честота на употреба на алкохол обаче скрива нещо много важно – близо 20% от хората пият алкохол всеки ден или поне 5–6 пъти седмично и тези 20% отговарят за над половината от всички случаи на употреба на алкохол. Обратно, едната трета от хората, които не употребяват алкохол или го правят много рядко (веднъж на месец), осъществяват по-малко от 2% от всички консумации на алкохол. Алкохолът се консумира най-често в домашна обстановка и се купува от малък квартален магазин или дискаунтър. Най-висок дял от хората употребяват алкохол (не изненадващо) по време на празненства (Нова година, рожден ден и др.) и когато са със семействата си. Други много разпространени случи на употреба на алкохол са излизането с приятели, по време на хранене, при желание за отпускане и почивка. Продажбата на алкохол на лица под 18 г. в България се счита за сериозен проблем – близо 80% от хората я определят като такъв. И като резултат от това над 92% подкрепят въвеждането на много строги мерки срещу нея. Най-често тези две мнения вървят ръка за ръка с разбирането, че в момента прекомерната употреба на алкохол и пристрастяването към него са сериозни проблеми в България, както и че продажбата на алкохол трябва да е забранена за лица до 21-годишна възраст. Интересно е мнението по въпроса, защо хората прекаляват с употребата на алкохол. Според анкетираните това е следствие от трудностите в живота и тяхното невинаги лесно преодоляване: повечето интервюирани са съгласни, че хората прекаляват с алкохола, за да избягат от проблемите си, и че ако бяха по-спокойни, щяха да пият по-малко. Така докато самата употреба на алкохол се свързва повече с общуване между хората, празненство, среща с приятели, то прекаляването с него се възприема като бягство от реалността на нерешимите и постоянни проблеми, а спокойният живот се счита като начин за намаляване на употребата на алкохол. Съществува обаче, а и е доста разпространено, и друго мнение, което възприема алкохола в не чак толкова черни краски – над 70% от хората считат, че алкохолът и неговата употреба са част от националната ни култура (3/4 от хората употребяват алкохол поне веднъж месечно, а 50% – поне веднъж седмично), а поддържането на това мнение е във връзка със становището, че алкохолът сближава хората и че им помага да се отпуснат (поддържано от около половината от всички интервюирани). Накратко – „Употребявайте с удоволствие и мярка”. Алкохолът е част от живота и културата на българите, като същевременно съществуват и противоположните нагласи, че от една страна той създава проблеми като пристрастяване и прекаляване, а от друга – че е удоволствие да го употребяваш в умерени количества вкъщи и с приятели.
Ивайло Йоргов, Synovate Bulgaria

Разтворимото кафе с 53,7% пазарен дял

Според данните на „Нилсен България” изразена сезонност при продажбите на кафе няма, но се забелязва спад в обемите, докато продажбите в стойност нарастват. През последната година спадът в обем, сравнено с предходния период, е незначителен (април 2011 – март 2012 г./април 2012 – март 2013 г.). В стойност обаче кафето отново бележи ръст. Този ръст се дължи основно на продължаващото увеличение на цените.
Супермаркетите представляват най-важният канал за продажби на кафе (39,2%), като техният принос значително нараства (+3,4 пункта) през последната година за сметка на малките и средни хранителни магазини (–3,1 пункта). Предпочитанията на българина, когато пазарува кафе за дома, не се променят значително през последната година. 53,7% пазарен дял се падат на разтворимото кафе. Лек спад се наблюдава при мляното кафе, докато кафето на зърна поддържа твърдо нисък пазарен дял от 2,7%.
Разтворимото кафе с добавен вкус и съставки е по-предпочитано от само разтворимото кафе. Овкусеното кафе заема 61% от пазара, докато чистото разтворимо кафе е с 38,7% пазарен дял. Чистото разтворимо кафе обаче бележи известен ръст в стойност през 2012–2013 г. основно заради повишението на цените в този сегмент. Кафето в стъклени бурканчета бележи ръст в стойност (+1 пункта) през последната година. Капсулите заемат все още съвсем незначителен пазарен дял (0,3%), но нарастват, а кафето в метални кутийки губи пазарен дял. Намаляват продажбите в стойност на най-големите разфасовки (>500 г). Значителен спад се наблюдава и при опаковките от 100 г. Всички останали размери опаковки са с увеличен пазарен дял.
Безкофеиновото кафе продължава да държи незначителен дял от пазара на кафе с 1,7% (април 2012 – март 2013 г.). За разлика от кафето, продавано за консумация у дома, кафето на зърна е основният двигател на категорията в заведенията. Разтворимото кафе за този канал представлява едва 19,2% от продажбите. На мляното кафе се падат 7,9% от продажбите, като почти половината от тях се дължат на капсулите.
Мария Бояджиева „Нилсен България”

четвъртък, 25 април 2013 г.

35 пъти са се увеличили интернет продажбите в България

Наблюдава се увеличение от 35 пъти на интернет продажбите от 2010 г. до момента. Това заяви по време на форума Webit Digital Summit Bulgaria 2013 Павел Пенчев - прокурист на "Еконт Експрес" ООД.

В презентацията си, в която представи данни за динамиката на интернет продажбите в България, Пенчев заяви, че от 2010 г. до края на 2012 г. увеличението на продажбите в онлайн търговията е 32 пъти.

Показателен е ръста и през 2013 г., щом за първите месеци на годината продажбите са нараснали до 35 пъти повече, спрямо 2010 г.

Променя се и сумата, за която са пазарували интернет купувачите. Ако през 2010 г. тя е била средно по 3-4- лв., то през 2012 г. сумата нараства до 70 лв. и се е задържала на това равнище. Данните за пазара са на база на наложения платеж, с който са заплащани стоките.

През 2010 г. 98% от хората са използвали наложен платеж, за да заплатят стоките или услугите, които са ползвали, 12-16% са потребителите използвали онлайн плащане. Любопитен факт е, че потребителите продължават да използват наложения платеж като предпочитано средство за плащане, защото нямат все още доверие в онлайн банкирането. Така през 2012 г. 84% от потребителите все още използват наложен платеж.

Интересна е и промяната в поведението на хората спрямо възможността да направят преглед на покупката преди да я заплатят. Ако през 2010 г. 16% са искали да погледнат пратката, а 83% са плащали без преглед, то през 2012 г. 23% плащат с преглед, а 77% без преглед на покупката си.

сряда, 24 април 2013 г.

Повече от половината български притежатели на смартфони използват Android

Над 57% от българските притежатели на смартфони използват устройства с платформата на Android. Това показват резултатите от проучването на Pragmatica и digitribe.

То е проведено сред 560 българи, разделени почти равно между мъже и жени. Извадката е квотна и по възраст.

Резултатите показват, че хората на възраст 18-34 г. са най-активни в използването на смартфони. 90% от тях живеят в София и областните центрове на страната.
Най-популярни са смартфоните на Samsung с 35.7% пазарен дял. На второ място се класира Nokia със 17.8% дял, а на трета позиция се нарежда HTC с 14.5%. iOS устройствата държат 12% дял.
Почти 70% от анкетираните споделят, че влизат в интернет през смартфона си всеки ден, независимо дали чрез WiFi или мобилна връзка. Около 56% от участниците допълват, че са се абонирали за неограничен мобилен интернет достъп.

Най-често използваните приложения са тези на социалните мрежи. На втора позиция се класират новинарските приложения, а на трето място - мобилните игри. Предпочитат се предимно безплатните предложения.

Проучването сочи, че мобилната реклама все още не е особено ефективна. Почти всеки трети потребител признава, че е кликвал на мобилна реклама по погрешка. Затова анализаторите препоръчват да се избягват агресивните рекламни кампании, които всъщност може да отблъснат потребителите. По-добре е да се съсредоточат върху качеството на рекламите, тъй като 41% от анкетираните, които са кликвали на реклама, споделят, че са търсили допълнителна информация за видения продукт.

Да избереш подходящата цена


 
Цената като елемент на маркетинговия микс е част от маркетинговата


оферта и е важен фактор въздействащ върху потребителското поведение и

избор. Потребителите сравняват продуктите въз основа на техните

характеристики, интересуват се от конкретните ползи, влияят се от имиджа

на марките, но същевременно обръщат особено внимание на цената.

Рационалното мислене и поведение предопределя потребителския избор и

при други равни условия (изравнени характеристики на продукта) той преди

всичко е на база цена. И все пак на пазара съществуват продукти с много

различни цени въпреки, че в крайна сметка задоволяват едни и същи

потребности по сравнително сходен начин.


Ценообразуването




Компаниите предлагат своите продукти на пазара с определена цена,

образувана по определен начин. Дори и да не съзнават и да не могат да го

формулират мениджърите използват един или комбинация от начините за

ценообразуване. Те отразяват целите на компанията (краткосрочни и

дългосрочни) и се пречупват през реалностите на пазарната ситуация.

Някой от най-често използваните начини за ценообразуване са: според

възприетата стойност; на база съществуващи цени (конкурентни цени); на

база целева възвращаемост; чрез надценка и т.н. По-голямата част от

начините се основават на точни математически модели и изцяло

рационални принципи, но съществуват и такива изградени на чисто

психологически принципи. Всичко това предопределя различията в цените и

ценови стратегии използвани от компаниите и различното възприятие от

страна на клиентите.


Възприятието на цената




Много потребители използват цената като индикатор за качество, особено

когато става въпрос за определен тип стоки като се започне от автомобили,

парфюми, бижута и се стигне до облекла обувки и хранително стоки.

Интересното, е че често единствено високата цена се възприема като

гаранция за високо качество. Това позволява на някой търговци и

производители да манипулират потребителите и да извличат полза от

умелото познаване и прилагане на практика на така нареченото

психологическо ценообразуване. Високата цена често е един от основните

фактори диференциращи марката – красноречия пример за това е Nocia,

Jaguar, Dupont и др. Може на някой от читателите това да им се вижда

странно за реалностите на българския пазар, но дори и у нас така

нареченото психологическо ценообразуване е факт. Тук е мястото да

поясня, че възприетото по-високо качество поради високата цена не

означава все още покупка. Механизма “по-висока цена – по-високо

качество” не винаги води до продажби, но почти винаги успява да формира

позитивен имидж на марката. Този механизъм може да се прояви и с

обратен знак в така нареченият “проблем на ниската цена” - ценово ниво

при което потребителят отхвърля продукта поради съмненията за ниско

качество. В стремежът си някой компании да направят икономически

изгодно предложение рискуват, от една страна да подронят имиджа на

компанията, а от друга при определени ценови нива рискуват продуктите да

бъдат отхвърлени. Ниската цена в определени случай и особено при

компании ползващи с имиджа на предлагащи висококачествени продукти,

не само не води до увеличаване на продажбите, но може да доведе до

изключително неблагоприятна развръзка.


Най-добрата цена




Често пред производители и търговци стои въпроса за цените на

предлаганите от тях продукти. Важно е да се намери подходящото ценово

ниво, при което няма притеснения от рода “дали не продавам прекалено

евтино” или “ако цената беше малкото-ниска дали нямаше да привлека

повече клиенти”. Бизнесът все по-често осъзнава, че времето на

ценообразуването “разходи (постоянни и променливи) + желана печалба” е

минало. Днес ценообразуването преди всичко е ориентирано към нагласите

на потребителите и ценовата политика на конкурентите. В стремежа си

компаниите да постигнат “по-добрата” цена често допускат различни

грешки. Най-общо можем да говорим за два основни провала в следствие

на неправилното ценообразуване прекалено високо и съмнително ниска

цена. Някой автори твърдят, че и двата проблема са еднакво сериозни за

компанията и тяхното решение изисква сходни усилия. Лично аз съм на

мнение, че проблемът с ниската цена е значително по-труден за решаване

и често води до бърз провал на стоки и компании.

Един от начините за постигането на желаната ”златна среда” в

ценообразуването е на метода “проба – грешка”. Звучи несериозно, но

повярвайте ми у нас използването на въпросния метод е доста

разпространено – явно българският бизнес има сериозни натрупвания за да

използва този честно казано доста скъп подход за ценообразуване. За

всичко останали, които ценят ресурсите на компанията маркетинга

предлага различни техники за прецизиране и находчиво ценообразуване.

На практика благодарение на маркетинговите изследвания може да се

предвиди поведението на потребителите при определени ценови нива на

даден продукт. Това позволява на компаниите да се ориентират в ценовата

си политика и да намерят желаната “златна среда” на цените.


Силата на ценовите изследвания


Все по-често ценовите изследвания са желан продукт, а информацията

касаеща ценовата чувствителност на потребителите предпочитана. Това

предполага търсенето на актуалната информация в посока

потребителското възприятието на цените и ценовата политика на

конкурентите (преки и косвени). Преди да се престъпи към анализирането

на ценовите изследвания е необходимо да се потърси отговор на основи

въпроса, които често имат характера на стратегически


Към каква продуктова категория спада съответната марка? Този


въпрос в важен от гледна точка на ценовата еластичност на търсенето.
 

Доколко развит е пазарът и в частност този на конкретната


продуктова категория?



Важно е до каква степен е марковизиран


пазара – при липсата на марки цената е много силен фактор

предопределящ избора.

Каква е ценовата стратегия предприета от компанията? От


значение е какви са конкретните цели на компанията в краткосрочен и

дългосрочен план.



Доколко интензивна е конкуренцията? При липсата на сериозна


конкуренция е излишно да се прецизират цените, просто компанията

определя желаните ценови нива.

Едва след това може да се пристъпи към интерпретиране на резултатите

от нарочно проведени изследвани, които да ориентират компаниите за

подходящите цени с които да се атакува пазара. Не бих искал да се спирам

на особеностите около провеждането на ценовите изследвания, но мисля,

че е добре да насоча вниманието на уважаемите читатели към конкретните

ползи от провеждането им. Реално благодарение на ценовите изследвания

може да се постигне:



Определяне на приемливите за потребителите ценови нива. Добре да се


знае, че приемливите цени за бирите в икономични сегмент са в рамките

на 0.35- 0.45 лева за 0.5 литра.



Установяване областите на неприемливите цени, в т.ч. ценовите


прагове. Под споменатата цена от 0.35 лв. потребителите ще отхвърлят

продукта поради съмнения за качеството, а над цената 0т 0.50 лв. делът

на желаещите да си купят тази бира рязко ще намалее.



Определяне на дяловото съотношение на потребители, които могат да


се привлекат при определени ценови нива. При всяка цена от 0.36, 0.37

лв. и т.н. може да се определи на какъв дял от потребителите може да

се разчита.



Изследване значимостта на цената в сравнение с другите фактори


влияещи върху избора на конкретния продукт или марка. От голяма

значение да се определи в крайна сметка доколко цената влияе при

избора на бира в конкретния пример.


Проследяване на продажните цени на собствената и конкурентните


марки. Важно е да знае как потребителите ще реагират ценово когато се

намеси и влиянието на конкретните марки.

Както става ясно при наличието на необходимата информация

определянето на подходящата цена е “детска работа”. Ценовите

изследвания могат да отговорят на много въпроси и да спестят огромни

загуби, които компанията биха реализира използвайки метода проба

грешка. Но все пак да поясня, ценовите изследвания не са за тези, които

имат по-малко пари, а са преди всички за прозорливите мениджъри, които

знаят кака да контролират риска.

Юлиан Добрев – директор изследвания, агенция Прагматика

Аудитория на телевизионни канали в България

Алфа Рисърч (Първо полугодие 2012)