четвъртък, 23 май 2013 г.

Любимите алкохолни напитки на българите

 
Какви са нагласите за употреба на алкохол?
Разговор между познати в интернет:
– Искаш ли да се видим следобед да пием кафе?
– За пръв път виждам някой да пише бира с четири правописни грешки.
Този анекдот може би най-добре синтезира отношението на българите към бирата. Бирата е лидер по броя на хората, за които тя е любимата алкохолна напитка, при това с голяма преднина пред останалите видове алкохол. Над 2/3 от анкетираните я посочват сред любимите си напитки, а една голяма част от тях я поставят и на първо място сред всички питиета, които обичат да консумират. Тя е следвана на значима дистанция от ракията, бялото вино, уискито и водката. Сумарно тези питиета (вкл. бирата) събират над 80% от предпочитанието на българите към алкохолни напитки. Всяко от питиетата има доста отчетлива целева група, на която то е любима напитка. Например бирата е найпредпочитаната напитка и сред мъжете, и сред жените, но при силния пол това е по-ясно изразено. По-обичана е бирата и сред хората с по-високи доходи. Предпочитанието към водка също е доста по-силно при мъжете, както и сред по-младите, особено сред 20–40-годишните, но обратно на бирата, водката е по-предпочитано питие от хората с доход около средния. Ракията е по-предпочитана от мъжете, от хората, които живеят в по-малки населени места, и от тези, които принадлежат към по-високите възрастови групи. Бялото вино има доста по-силни позиции сред дамите в сравнение с мъжете, в по-големите населени места и сред хората в по-високите възрастови групи, както и сред хората с по-висок личен доход. Афинитетът към питиета като уиски и бърбън зависи основно от възрастта и личните доходи – и двете са много по-обичани питиета от младите (особено 20–40-годишните) и от хората с по-високи доходи. Мартини и ликьор предпочитат основно жените и по-младите хора. Кога и къде българите консумират алкохол? Българите употребяват алкохол средно два пъти седмично. Средната честота на употреба на алкохол обаче скрива нещо много важно – близо 20% от хората пият алкохол всеки ден или поне 5–6 пъти седмично и тези 20% отговарят за над половината от всички случаи на употреба на алкохол. Обратно, едната трета от хората, които не употребяват алкохол или го правят много рядко (веднъж на месец), осъществяват по-малко от 2% от всички консумации на алкохол. Алкохолът се консумира най-често в домашна обстановка и се купува от малък квартален магазин или дискаунтър. Най-висок дял от хората употребяват алкохол (не изненадващо) по време на празненства (Нова година, рожден ден и др.) и когато са със семействата си. Други много разпространени случи на употреба на алкохол са излизането с приятели, по време на хранене, при желание за отпускане и почивка. Продажбата на алкохол на лица под 18 г. в България се счита за сериозен проблем – близо 80% от хората я определят като такъв. И като резултат от това над 92% подкрепят въвеждането на много строги мерки срещу нея. Най-често тези две мнения вървят ръка за ръка с разбирането, че в момента прекомерната употреба на алкохол и пристрастяването към него са сериозни проблеми в България, както и че продажбата на алкохол трябва да е забранена за лица до 21-годишна възраст. Интересно е мнението по въпроса, защо хората прекаляват с употребата на алкохол. Според анкетираните това е следствие от трудностите в живота и тяхното невинаги лесно преодоляване: повечето интервюирани са съгласни, че хората прекаляват с алкохола, за да избягат от проблемите си, и че ако бяха по-спокойни, щяха да пият по-малко. Така докато самата употреба на алкохол се свързва повече с общуване между хората, празненство, среща с приятели, то прекаляването с него се възприема като бягство от реалността на нерешимите и постоянни проблеми, а спокойният живот се счита като начин за намаляване на употребата на алкохол. Съществува обаче, а и е доста разпространено, и друго мнение, което възприема алкохола в не чак толкова черни краски – над 70% от хората считат, че алкохолът и неговата употреба са част от националната ни култура (3/4 от хората употребяват алкохол поне веднъж месечно, а 50% – поне веднъж седмично), а поддържането на това мнение е във връзка със становището, че алкохолът сближава хората и че им помага да се отпуснат (поддържано от около половината от всички интервюирани). Накратко – „Употребявайте с удоволствие и мярка”. Алкохолът е част от живота и културата на българите, като същевременно съществуват и противоположните нагласи, че от една страна той създава проблеми като пристрастяване и прекаляване, а от друга – че е удоволствие да го употребяваш в умерени количества вкъщи и с приятели.
Ивайло Йоргов, Synovate Bulgaria

Разтворимото кафе с 53,7% пазарен дял

Според данните на „Нилсен България” изразена сезонност при продажбите на кафе няма, но се забелязва спад в обемите, докато продажбите в стойност нарастват. През последната година спадът в обем, сравнено с предходния период, е незначителен (април 2011 – март 2012 г./април 2012 – март 2013 г.). В стойност обаче кафето отново бележи ръст. Този ръст се дължи основно на продължаващото увеличение на цените.
Супермаркетите представляват най-важният канал за продажби на кафе (39,2%), като техният принос значително нараства (+3,4 пункта) през последната година за сметка на малките и средни хранителни магазини (–3,1 пункта). Предпочитанията на българина, когато пазарува кафе за дома, не се променят значително през последната година. 53,7% пазарен дял се падат на разтворимото кафе. Лек спад се наблюдава при мляното кафе, докато кафето на зърна поддържа твърдо нисък пазарен дял от 2,7%.
Разтворимото кафе с добавен вкус и съставки е по-предпочитано от само разтворимото кафе. Овкусеното кафе заема 61% от пазара, докато чистото разтворимо кафе е с 38,7% пазарен дял. Чистото разтворимо кафе обаче бележи известен ръст в стойност през 2012–2013 г. основно заради повишението на цените в този сегмент. Кафето в стъклени бурканчета бележи ръст в стойност (+1 пункта) през последната година. Капсулите заемат все още съвсем незначителен пазарен дял (0,3%), но нарастват, а кафето в метални кутийки губи пазарен дял. Намаляват продажбите в стойност на най-големите разфасовки (>500 г). Значителен спад се наблюдава и при опаковките от 100 г. Всички останали размери опаковки са с увеличен пазарен дял.
Безкофеиновото кафе продължава да държи незначителен дял от пазара на кафе с 1,7% (април 2012 – март 2013 г.). За разлика от кафето, продавано за консумация у дома, кафето на зърна е основният двигател на категорията в заведенията. Разтворимото кафе за този канал представлява едва 19,2% от продажбите. На мляното кафе се падат 7,9% от продажбите, като почти половината от тях се дължат на капсулите.
Мария Бояджиева „Нилсен България”